english bulgarian

colorbones.

Some image

Емилияна

Понятието “blind date” често е свързано с негативни асоциации - уреждат ти среща с човек, когото не си виждал и не познаваш, но с когото “задължително ще си допаднеш”, защото “имате ужасно много общи неща”. Клише след клише те съпътстват по пътя на разочарованието, който приключва със забързаното плащане на сметката и прибирането ти вкъщи, където нищо друго няма значение.


В този случай сме се погрижили да не останеш подведен. Запознай се с Емилияна.


Когато я помолихме да опише себе си с три думи, отговорът беше “анализ, критичност и сарказъм”. И за трите сме съгласни. Уловката е, че при Емилияна негативизмът е в по-занижена доза, отколкото и тя самата предполага. Това обаче ще си докажеш лично.


Предвид факта, че е вегетарианка, не ни беше особено трудно да й измислим предизвикателство, което да успее да я изкара от зоната й на комфорт. Ето как мъртвата риба се включи в първия епизод на colorbones. Взимай пример.






Some image

Стефан

Стефан е от онези възпитани момчета с безупречен стил и обноски, които биха ти се усмихнали и биха те поздравили на улицата, без дори да те познават. Вероятно вече си го засичал онлайн, предвид вниманието, което получи през последните няколко седмици.


Ако трябва да сме напълно искрени с теб (и с него), Стефан е най-истински офлайн. Далече от собствената си суета и от стремежа си да е вечно усмихнат и позитивен, за сметка на вътрешните си усещания. Стефан е най-истински, когато танцува на фона на Jungle, когато говори за работата си и… когато не е гладен.


За последното прилагаме доказателства.






Some image

Валентин и Лайла

Валентин и Лайла са онази “двойка”, чиято близост всъщност никога не би осъдил, стоейки сам отстрани, просто защото е истинско удоволствие да си част от тяхната хармония, дори и да е за малко.


Напълно съзнателно избегнахме въпросите за това кой е Валентин и с какво се занимава, не защото знаем отговорите, а защото в неговия случай тези въпроси са напълно излишни. С Валентин се говори за усещания, за безпогрешната му интуиция, за това колко можеш да се лишиш сам от истинските щастия в живота, ако не бъдеш себе си (и не позволиш на хората около теб същото). Без предразсъдъци и излишна фактология. Ето тук усетихме, че сме на една вълна.


По обясними причини, Лайла влезе по-скоро в ролята на слушател, като съдейки по топлия й поглед и грижливото потупване с опашка, сме сигурни че ни разбра.


Когато забъркахме тази каша от позитивни вибрации с парче пица, се получи нещо такова:






Some image

Явор

Противно на общоприетия стереотип, според който всички модели са глупави и интелектуалният им капацитет се изчерпва с четене на Паулу Коелю, днес ти представяме Явор.


След като вече зачеркнахме несериозната литература от списъка, е редно да споменем, че Явор следва съвсем сериозната специалност право и се занимава непрофесионално с фотография (отново - сериозно).


Честно казано, изобщо не се замислихме как и с какво да го изкараме от зоната му на комфорт - решението беше единодушно. Мляко. Ягодово.


Колко розово е прекалено розово?






Some image

Вероник

Съвременните принцеси имат доста по-различен начин на живот от този, описан в книгите и филмите, с които сме израснали. Съвременните принцеси живеят на три места едновременно и винаги имат допълнителен чифт дрехи в чантата, защото следващият ден е мистерия. Съвременните принцеси не се задоволяват с рибки в аквариум - те имат акула. При това в компанията на котка, гол плъх, хамелеон и змия-албинос.


В днешната приказка ти представяме Вероник и нейните принцове.






Some image

 Вера

Кои са асоциациите, които предизвиква у теб жълтият цвят? За нас той символизира уют, топлина, положителна енергия и естествена, вътрешна хармония. В този ред на мисли, жълто = Вера.


“Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ” - това бяхме написали върху картичката, която изпратихме на Вера по пощата преди няколко месеца. За съжаление тази картичка така и не пристигна на адреса й, но за сметка на това днес намираме удобен повод да й го споделим тук. Все по-рядко ни се случва да срещнем човек, който е толкова усмихнат, позитивен и толкова изпълнен с любов и внимание към другите, че някакси провокира и теб да отразяваш тази енергия и към хората около теб. Добро, предадено нататък.


Вероятно познаваш Вера лично или си успял да я опознаеш чрез нейните фотографии (ако името Lomovera не ти говори нищо, наваксай тук - http://lomovera.com/). И в двата варианта сме сигурни, че кимаш одобрително с глава, докато четеш тези редове, защото тя е заразна, в най-”жълтия” смисъл на думата.


За още по-голяма убедителност ти я представяме в един малко по-различен вид, в моментите, в които успяхме да я снимаме на фокус, на фона на истеричния й смях.






Some image

Полина

Една от главните мисии на colorbones. е мисията да накара хората да спукат балона, който наричат зона на комфорт. Полина е първият човек, когото абсолютно не познавахме до деня на самите снимки и в този ред на мисли излизането от комфортния балон се оказа взаимно преживяване.


Вероятно Полина ти е позната от нейния блог PolinaSofia (http://polinasofia.com), където тя разказва за своите пътувания, представя красиви рецепти посредством снимки и пише за козметика, мода и всички останали теми, които вълнуват голяма част от съвременните момичета. Във времето, в което не се потапя в блога си, Полина се занимава с маркетинг и PR.


За да отбележим тематично рождения й ден, който беше този понеделник, решихме буквално да спукаме балона, в който Полина се чувства сигурна и защитена, поемайки риска да я лишим от червилото и задръжките й. Резултатите от партито можеш да видиш сам.


Днес празнуваме с Полина.






Some image

Георги

Следим изкъсо Георги още от миналата пролет, когато ни грабна със своите необичайни илюстрации, в които рокли във викториански стил се преплитат с логото на Nike, а сърцата са хвърчила със свои собствени крила. Ако в момента на четенето това не ти говори нищо, време е да поправиш грешката на http://oleole.tumblr.com/. Изкуството в случая на Георги обаче съвсем не се изчерпва с неговите илюстрации - занимава се активно с дизайн и музика (https://soundcloud.com/olex), а зад всеки негов проект можеш да откриеш солидна доза ирония и провокация. Въпреки че можеш да го срещнеш предимно в интернет пространството, си струва да му обърнеш внимание и на живо, стига да не си докачлив и да умееш да не се взимаш насериозно.


Ако познаваш Георги лично, вероятно знаеш, че черното го следва навсякъде, като започнем от нещата, с които се захваща и стигнем до дрехите и цялостното му излъчване. Учудващо за нас, присъствието му на фона на лилавия цвят не се оказа проблем, а напук на очакванията, които вероятно много от вас имат към него, решихме да избягаме от идеите за кръв и сурово месо и да отпразнуваме Хелоуин по детски - с желирани бонбони.


Разказът за срещата ни отново е в снимки и да, жертването на дрехите в случая е повече от буквално. Казано на негов език - “Throw caution to the wind and just do it.”






Some image

Рали и Илия

Рали и Илия са втората двойка на colorbones. (помниш Валентин и Лайла, нали?) и хармонията при тях двамата е напълно идентична - нещо, което се усеща дори без да ги познаваш.


С поканата ни за романтична вечеря се опитахме да пресъздадем прословутата сцена със спагети от “Лейди и Скитника”, но, типично в наш стил, отново отидохме прекалено далече. Всъщност, как да не се отплеснеш с толкова кюфтета наоколо? Спазиха съвестно и дрескода - бели дрехи, които си бяха подготвили специално за вечерята - дрехи, към които не погледнаха нито веднъж, докато доматеният сос се нижеше на пластове. Причината - бяха прекалено заети да плачат от смях (буквално - Рали, намигваме ти) и да се гледат. Влюбено.


Не успяхме да преброим колко пъти Илия вмъкна въпроса “Ама кога ще се целуваме?”, но по снимките ще разбереш, че все пак им го разрешихме. Докато ги замеряме с кюфтета. Последвалото предложение за брак ще ти го спестим, за да запазим интимния момент интимен, но поне ще ти споделим как се случи то - докато ги замеряме с кюфтета.


За хранителните навици и изкуството да се забавляваш истински. С любов.






Some image

Виктор

Рядко срещаме хора, които още в ранните си 20 са преминали през приключението да прекарат различни периоди от живота си в три страни на два континента, хора, които са били учители по английски едва година-две след завършване на средното си образование, хора, които грабят с пълни шепи от живота и се възползват от всяка възможност да почувстват нещо ново и различно, за да обогатят мислите и културата си.


Познавайки Виктор от години, знаехме, че ще е трудно да го провокираме по какъвто и да е начин и да го изкараме от комфортната му зона. Вместо да се мъчим с поставянето и реализирането на подобна цел, решихме да поканим още един гост в снимачния процес - змията Ноа, собственост на нашата любима Вероник.


Всъщност Виктор е от онези хора, които винаги имат какво да ти кажат, без да придават значение на това дали те познават или не и са винаги готови да ти се усмихнат и да проведат приятелски разговор - без задръжки и излишни бариери. Е, точно това се случи и при запознанството му с Ноа – приятелството им се зароди още от първия кадър, а комфортът и за двамата беше пълен.


За приятелството и сближаването и за това колко пълноценно е общуването (вербално или не), когато не си поставяме бариери и рамки - поуката идва от Виктор.






Some image

Гергана

“Принцесо”, “котенце” и други подобни умалителни са всъщност обръщенията, които използваме за Гергана, всеки път. Не защото сме лигави или фенове на подобна комуникация, а просто защото към нея няма как да се обърнеш с нещо, различно от най-милия, понякога по детски наивен начин.


Всъщност е изключително трудно да пишеш за човек, когото познаваш от толкова време и който ти е толкова близък, че можеш да се разголиш пред него (да, по всички възможни начини) без нито за миг да ти мине през ума, че ще бъдеш осъден. Ако имаш поне един приятел, който е толкова приятел, колкото е за нас тя, значи няма защо да се притесняваме за теб - с правилните хора си.


Нашата принцеса празнува своя рожден ден в неделя, и по този повод решихме да й подарим не една, а две торти - единственият недостатък беше, че целта на тяхното участие леко се разграничава от представите ни за консумация на каквато и да е храна.


Ето какво се случи във времето, в което не се мажехме взаимно, пеейки “Hotline bling” (Гери, намигваме ти с въображаема тенис ракета).Честит ранен рожден ден!






Some image

Веселина

Веселина е машина. Честно казано, дори само това изречение би описало днешния ни герой, и то по достатъчно изчерпателен начин, но все пак искаме да ти разкажем и още малко за нея. Можеш да я срещнеш всеки уикенд зад бара в любимия ни “Backyard”, където със сигурност ще те напие без дори да се усетиш, а като бонус дори няма да ти се наложи да чакаш 20 минути, за да се случи това. Пробвали сме го, потвърдено е. При последната ни среща бяхме порицани за това, че си тръгваме в 22:00 ч. и малко й завидяхме за нестихващата енергия, докато пенсионери като нас се прибират по време на вечерните новини.


Сигурни бяхме, че подобно на други наши “жертви”, Веселина също няма да поддаде пред предизвикателството, което сме й подготвили, а излизането от комфортната й зона ще е повече от невъзможно. Затова и решихме да изпълним донякъде желанието й за кръв по време на снимките, като силно се надяваме да няма възмутени. Всъщност, какво пък… нека има.


Днес рецептата представя Веселина.






Some image

Десита

С Десита се запознахме непосредствено преди самите снимки, а досегът ни до нея от преди срещата се изразяваше единствено чрез взаимното ни следване в Instagram и нищожна доза Facebook stalking (закъде без него?).


Ако трябва да ти я опишем съвсем накратко, основното определение би било “естествена” - именно това ни накара да се влюбим в нея и отчасти да припознаем себе си в абсолютно непринуденото й поведение и комбинацията му с “наш тип” чувство за хумор. Слагаме й и един плюс в графата “досетливост” в името на възгласа “ПЕЧЕНА ТИКВА!” още докато я подготвяхме с темата за есенния уют.


Днес гарнираме въпросната печена тиква с още повече захар, а за дегустацията отговаря Десита..






Some image

Мартин

Срещата ни с Мартин, подобно на тази с Десита, беше предизвикателство не само за него, но и за нас самите. Както наскоро си признахме публично, не сме от най-социалните хора, които ще срещнеш, но пък именно взаимната обмяна на адреналин и неловки моменти, носят удоволствие и за двете страни и ги сближават за отрицателно време. Сега по същество. Ще си го кажем направо и ще бъдем откровени с теб (каквито сме винаги) - Мартин не е чаша чай за всеки. Ако по принцип си склонен да придаваш негативно значение на този израз, време е да размислиш.


Често липсата на ясно изразен характер и индивидуалност у хората се оказва спънка в създаването на обективна преценка за това кои наистина са те. Обикновено точно тези хора са харесвани и одобрявани от масата, но бързо се изгубват в нея и не намират своя смисъл. Смисълът на Мартин се изразява в това да бъде свободен и да се чувства истински добре в кожата си, правейки нещата, които го карат да се чувства щастлив… звучи просто, нали? Хедонистичната нотка на желанията му всъщност ни накара да се замислим за това колко е важно да обичаш себе си, живота си и хората около теб, и как това да правиш именно тези около себе си щастливи рикошира обратно и накланя везните допълнително, в полза на Смисъла.


Изводът? - Мартин не е чаша чай за всеки, но пък определено е за нас. Говорейки си за чаши, решихме да напълним неговата с мляко и да му я поднесем за закуска. Със закуска. Ето как.






Some image

Мартайн

Работната среда понякога е предпоставка за създаването на устойчиви във времето отношения между хората, а много често дори и на трайни приятелства. Именно работната среда ни срещна и с Мартайн - летящият (буквално) холандец, който не се страхува да от редовните пътувания със самолет в името на каузата. Каузата за него е професионалното и личностно развитие, което усъвършенства ежедневно посредством малките междукултурни сблъсъци и завидна доза търпение. Веднага отричаме догадките за културните различия между хората тук и хората там и ти предлагаме да оставиш настрана наречията и да останеш насаме с хората.


Човекът в днешната ни история всъщност много бързо ни стана любим заради по детски непринуденото си поведение, чувството за хумор (което успяхме да подправим с голямо количество сарказъм по време на престоя му при нас) и усещането, че на него може да се разчита. Последното не сме го пробвали в извънработен контекст, но пък си вярваме, което е напълно достатъчно.


Решението как да снимаме Мартайн взехме за по-малко от минута, заради вътрешните ни шеги и вечното присъствие на банани върху бюрото му. Решението на Мартайн да се включи в проекта ни беше взето за същото време. Резултатът е нещо такова:






Some image

Вилиян

Една от най-топлите и усмихнати срещи, които са ни се случили от началото на проекта досега, е тази с Вилиян. С него добавихме и още един плюс към казуса, в който се срещаме с хора, които не познаваме, но въпреки това дискомфортът и неловките усещания граничат с нулата.


Вилиян е от хората, които просто ти идва да прегърнеш ей-така, без причина, просто защото те зарежда с онези, хубавите вибрации, които все по-рядко срещаме около себе си. Наскоро е направил първата голяма крачка в живота си, като е заменил толкова любимия ни Пловдив със София, за да преследва мечтата си (и) да намери себе си. Скобите са умишлени.


“Себе си” Вилиян намира в театъра, където изключва всички копчета на външния свят и се потапя в магията на изкуството, търсейки различните хора, които го изграждат, и изкарвайки ги на показ, без да предава това, което е. В крайна сметка, за какво ти е нужен емоционален заряд, ако не го пускаш на свобода отвреме-навреме?


В този ред на мисли, ако животът наистина е сцена, както е казал някога Шекспир, то колкото повече цвят има на нея, толкова по-добре. Главната роля в днешното представление поверяваме на Вилиян.






Some image

Александра/Яница

В следващите няколко седмици решихме да те запознаем с няколко „двойки“, които са се обединили и по естествен път са се превърнали в едно цяло по различни показатели - лични проекти, професионални изяви и, разбира се, любов, във всяко нейно измерение. Започваме силно със също толкова силно приятелство, прераснало в личен проект, който всеки месец носи усмивки, затворени в кутия, пълна с (да, точно така) тайни. Представяме ти Александра и Яница, които, силно се надяваме, вече са ти познати от проекта Колетъ, който следим с интерес още от самото му начало. Ако пък все още не си се запознал с концепцията, помагаме ти да наваксаш.


Това, което правят Александра и Яница, е да събират български продукти от всякакви категории, да ги комбинират тематично, и да ги опаковат старателно в кутии с убийствен дизайн. Съдържанието? То остава тайна до момента на отварянето им - нещо, по което си приличаме. Тъй като приемаме тези двете за едни съвременни български Снежанки, решихме, че няма по-удачно време да ги публикуваме от коледната седмица. Всички знаем, че Коледата не е истинска без две неща - сняг и подаръци. Тъй като при нас първото липсва осезаемо, решихме да си го осигурим сами и да го споделим с двете Снежанки. Надяваме се да сме ги зарадвали и да пренесем и вас в бялата си приказка, откъдето днес ви помахват Колетъ.


ХОУ ХОУ ХОУ.






Some image

Рая/Николай

Втората двойка от специалната ни трилогия, се състои от двама души, работещи, мислещи и чувстващи като един. Поотделно това са Рая и Николай, а заедно формират дуото Banitza (http://banitza.net/). Именно тези две пишещи машини ни разкриха за пръв път като действащите лица зад colorbones. и успяха да усетят скромната ни мисия по-добре от всеки друг, предавайки я пред широка аудитория и затвърждавайки теорията ни, че “случайни неща няма”.


Обичаме да гледаме на Николай и Рая като две парчета от пъзел, които се подреждат и нагаждат един към друг във всеки един момент, в който умовете им творят. Ако Баница за теб е единствено асоциация за неделна закуска или поредния новогодишен ритуал, то нека добавим още един смисъл към думата и ти разкажем накратко за техния проект.


Роден от силната връзка между двамата си създадели и стартирал под формата на личен блог, сайтът Banitza днес вече може да се самоопредели като онлайн списание, фокусирано върху теми, предизвикващи откровен разговор между човека и медията и, разбира се, между човека и човека. За нас е огромно удоволствие да бъдем свидетели на израстването на скромно и непретенциозно лично начинание в нещо голямо, вечно търсещо и намиращо своя смисъл, единствено с помощта на много смели крачки, много зададени въпроси и много, много любов.


С настъпването на новата година решихме, че най-подходящият късмет от баницата няма да бъде един, а два - две половини, образуващи цяло, две равни парчета, творящи ръка за ръка и отдадени на личната си мисия, която до момента не ги е предала нито за миг. И тъй като при нас нищо не е буквално, трансформирахме празничната трапеза и й предадохме нов прочит, под формата на хамбургери. Защото… защо не? Днес празнуваме с Рая и Николай и тяхната Banitza.






Some image

Пламена/Николай

Третата двойка от нашата серия няма нужда от представяне. Засичал си ги из нощна София, из дневна София, или поне със сигурност си ставал свидетел на това как някой кимва дискретно към тях с коментара “ето тези двамата са най-великата двойка, която съм виждал”. Представяме ти Пламена и Николай, по-известни като DJ дуото Paci & Vajarov.


На тези двамата се възхищаваме още откакто ги видяхме за пръв път (и има защо). В моментите, в които тълпата е едно сиво монохромно цяло, всеки от нас има нужда да открие онези малки частици, които внасят цвят и привличат окото ти за части от секундата, без дори да се усетиш. След това отклоняваш погледа си, зареян в многото, само за да се върнеш обратно към тях и да усетиш експлозиите, породени от тяхната химия, които, повярвайте ни, бързо се разнасят из въздуха. Освен ярката коса и безупречния стил на Паци, обожаваме и нейната неподправена свенливост, а когато комбинираме Depeche Mode излъчването на Николай с чувството му за хумор, нещата просто си идват на мястото.


С Пламена и Николай можехме да постъпим по два начина - да ги “изложим” истински без да ни мигне окото, или да се опитаме да предадем атмосферата, която създават с присъствието си, по възможно най-нежния и интимен начин, за който се сетим. Изборът ни е следният:






Some image

Стефан

Ако можехме да поберем Стефан в една дума, на секундата бихме избрали “авантюристичност”. Едва на 22 години, в тефтерчето му за пътувания присъстват почти всички европейски страни и солидна част от Централна Америка, а в момента слага тикче в прозорчето с Тайланд, където планува да прекара лятото. Безкрайната му любов към скандинавската култура пък можем да обясним с месеците, които е прекарал в любимата ни Исландия и с факта, че в момента живее в Швеция, където работи като учител. Стефан е от хората, които са винаги готови да опитат нещо ново и да усетят тръпката от различното, независимо дали е под формата на място или изживяване. Гледал ли си филма ‘Les Amours Imaginaires’? Е, Стефан е Николас, с една идея приключенски дух отгоре.


Въпреки че понякога дефинирането на нечий характер като “сложен и многопластов” би провокирало негативни асоциации, именно това е една от отличителните черти на Стефан, която ние ценим до безкрайност. Познавайки го отдавна, не спираме да се възхищаваме на малките моменти, в които можем еднакво свободно да обсъждаме всякакви екзистенциални въпроси, да се напиваме заедно на концерт, или да се впуснем на стоп към някое непознато място. Пълен пакет усещания, изживяни без намесата на паразита “защо”.


Странен е моментът, в който и двамата решаваме да снимаме някого с дадено нещо, без дори да сме го обсъждали, но със Стефан случаят е именно такъв. Тъй като от дълги години животинските продукти не са част от менюто му, избрахме да го предизвикаме с едно морско изживяване, а той, естествено, прие. За Стефан, морето и всички приключения на света. С обич.






Some image

Иван

Днес те каним на една малко по-интимна среща от обичайните ни такива. Въпреки че поначало винаги се опитваме максимално да ти предадем емоциите, които съпътстват хората, които снимаме, понякога е трудно да надскочим чистия и по детски откровен образ, който те самите вече са си изградили. И все пак нека опитаме. Между другото - запознай се с Иван.


Една от главните причини да харесваме Иван (освен брадата) е блогът му (https://qweboo.wordpress.com/), в който според него има “бълвоч, цинизъм и рециклирани идеи”. Ние бихме го перифразирали като чиста проба искреност, подкрепена със солидна доза сарказъм. Трето мнение би ни било от полза.


Според скромните ни наблюдения, много от нас предпочитат да избутват личните си чувства и изживявания под килима и пазят най-съкровените кътчета от себе си за себе си. Според скромните ни наблюдения, Иван е успял да преодолее собственото си его и всъщност прави точно обратното. В свят, в който всеки от нас е съсредоточен в това да гради плътна стена около себе си и с всеки изминал ден да добавя по една нова тухла отгоре й, все още има хора, които, напук на предразсъдъците и риска от това да се покажат уязвими, всъщност не добавят тухли, а ги рушат. Ако можехме да ти дадем един-единствен съвет, бихме те насърчили да направиш същото - спри да блокираш светлината и винаги, когато можеш, показвай на другите това, което си в действителност - емоционален, раним и болезнено откровен. Иначе? - Иначе нищо няма смисъл. За да разчупим меланхолията и самия ни събеседник, умишлено замесихме в историята ярки цветове, а за да е пълно щастието добавихме донъти. Май не му харесаха, но пък със сигурност се забавляваше.


Днешният бълвоч е за Иван.






Some image

Николай

Ако си с идеята, че Николай е обикновен млад мъж, осланящ се на обикновени мечти за бъдещето си, чието обикновено ежедневие граничи с всепоглъщаща битова рутина - не си познал. Позволи ни да включим представката “не” към повтарящата се дума от горните редове и да ти го представим. Запознай се с Николай.


Може би си го засичал в погото на някой концерт на родна почва, а може би ти се иска да го засичаш по-често, понеже напоследък нещо ти се губи. Причината е, че от известно време Николай се подвизава в Австрия, където далеч не стои на едно място, а крои планове за развитието си като професионалист и за развитието си като личност. Мислите му са изцяло фокусирани в бъдещето, а дори без свръхестествени способности, можем да предречем, че за него то ще бъде светло.


Желанието на Николай е да променя животи. Буквално. Заел се е с нелеката задача да обединява съмишленици около една съвсем простичка наглед мисия - мъжкото здраве. Рядко ни се случва да ставаме свидетели на това как млади хора се ангажират с подобни, на пръв поглед “скучни” инициативи, но пък за сметка на това мислено прегръщаме малцината, които го правят, влагайки усилия, време и… сърце. Именно такава е историята и на Virtus Quest (https://www.facebook.com/virtus.quest) - организацията, която има за цел да даде гласност на темите, свързани с мъжкото здраве, и да предоставя адекватна информация на мъже от всякакви поколения по един нестандартен начин. Защото в стълбицата на човешките приоритети здравето винаги трябва да заема най-високо стъпало.


Следвайки мотото на Мисия Кураж - “Не е страшно да питаш, страшно е да не знаеш!” - решихме да използваме фактора страх и да го включим в снимките на Николай под възможно най-невинната му форма. И не забравяй - ако не си сигурен в нещо… питай. Днес отговорите са от Николай.






Some image

Ирина

Ирина… е прекрасна. Винаги сме го предчувствали, но дойде моментът, в който се убедихме и на живо. Знаем я от The Shame Crew-то, в което си партнира заедно с една от любимите ни двойки - Пламена и Николай, с които те срещнахме наскоро. Ако не си запознат с нощния, изключително срамен живот на София, със сигурност я знаеш от малкия екран, откъдето буквално сияе през ефирното време на “Преди обед”. Няма да преувеличим, ако ти споделим, че обожаваме плътния й глас и визията й, а като добавим естественото й поведение и чувството за хумор, вече клоним към чиста проба влюбване. В тон с pin-up излъчването й, решихме да снимаме Ирина с ягоди и сметана и да си поиграем с цветовете така както тя прави и в реалния живот. Защото няма нищо по-важно от това да изпъкнеш с яркост, в буквален и преносен смисъл. Днешният сладък десерт идва от възможно най-подходящия сладкар - Ирина.






Some image

Калина/Иван

Днес те срещаме с една двойка, която е много близо до нас, и на която искрено се възхищаваме във всяко едно отношение. Късната закуска вместо вечеря е новото черно, а героите в днешния ни епизод са Калина и Иван.


С Калина се познаваме повече, с Иван - по-малко, но дори и това малко е достатъчно, за да сме напълно убедени в безпогрешната комбинация и привличане на два едновременно различни и еднакви полюса. Да намериш идеалната среда и да балансираш успешно без да накланяш везните на една страна е трудно, но определено постижимо. Примерът идва от тези двамата, които, макар различията в характерите и темперамента, са едно цяло във всеки емоционален момент, който ги съпътства.


Говорейки за различия и баланс, нека минем по същество. Това, което ни харесва в Калина, е нейната безкрайна емоционалност, непринуденост и непукизъм, които формират характера й. Смелостта й често я съпровожда из непознати коридори, в които не винаги я очакват приятни преживявания, но дори и те са своеобразна поука, затвърждаваща тезата ни, че не трябва да жертваш личните си принципи в името на фалшивия идеал, който обществото ти налага насила. Балансът в отношенията тук идва от Иван, от чието спокойствие можеш да научиш много и, с малко повече късмет, да укротиш демоните в себе си в името на хармонията. Калина и Иван свързваме с единството и разбирателството, с идеалната връзка, която понякога приема ролята на химера, изградена от равни количества компромиси и любов. Разсъждавайки върху мисълта за това колко прекрасно всъщност е да си лягаш и да се събуждаш до един и същи човек години наред и това да те прави все по-щастлив, решихме да ги поканим на закуска, за да споделим заедно интимния момент между края на изминалия ден и началото на предстоящия - все мигове, които двамата споделят. Заедно.


Дни преди Деня на влюбените, ти представяме правилните хора, за които този празник категорично е целогодишен. Запознай се с Калина и Иван.






Some image

Стефан

Със Стефан се познаваме отскоро, като с него ни свързва предимно работната среда, която споделяме заедно. Изгубихме доста време, опитвайки се да синтезираме образа му и да ти го представим, но, уви - не ни се получи особено. И все пак, даваме си последен шанс и се пускаме по течението.


Много е трудно да опишеш (всъщност, дори да започнеш да описваш) човек, който не може да бъде вкаран в рамка, просто защото самият той не намира мястото си между четири правоъгълника, които имат за цел да му поставят ограничение от какъвто и да е вид. Въпреки че обожава клишетата и често ги използва като изразно средство, Стефан е възможно най-неподходящият пример, който може да покрие въпросното понятие. Служейки си с огромни количества ирония, сарказъм и (привидна) апатия, неговият личен избор е да се разграничи от общото и да остане встрани от светлината на прожекторите - нещо, което успяхме да обърнем в наша полза с днешната ви среща.


Всъщност, ако трябва да сме откровени и да съчетаем тази откровеност с някое от така любимите му клишета, бихме използвали следното: тихите води са най-дълбоки. Понякога е невъзможно да възприемеш някого от едва няколко срещи, затова отсега те уверяваме, че за да вникнеш поне малко в главата на Стефан и да станеш прашинка от хаоса там вътре, ще са ти нужни много повече. Позволи ни да те уверим и в още нещо - струва си. Със снимките от днешния епизод успяхме да постигнем основната идея на colorbones. - идеята за това да изкараш някого от зоната му на комфорт и да го предизвикаш да бъде себе си, дори за половин час. Въпреки вътрешния стремеж на героя ни да остане инкогнито, днес фокусът е върху него. Защото, в крайна сметка, животът е или дръзко приключение, или нищо.


Накратко - запознай се със Стефан.






Some image

Иван

Някой някога е казал, че рано или късно всичко хубаво свършва. В този ред на мисли - предстои ни да ти представим още няколко души, с които спускаме завесата след първия сезон на нашия colorbones. сериал. В седмицата на наградите “Оскар” съвсем логично избрахме да те срещнем с представител на актьорската професия, за когото тепърва ще чуваш много. Запознай се с Иван.


Най-вероятно познаваш днешния ни герой от епизодите на “Столичани в повече”, от филма “Отрова за мишки или как да си направим банка” или от различните му роли на театралната сцена. Ако трябва да го опишем с една дума, то тя би била “енергия”. Обзалагаме се, че около теб има поне един такъв човек - човек, който с лекота умее да предава настроения и емоции на околните, човек с толкова силно излъчване, че те изпълва целия и те оставя с усещане, което не те напуска дълго време.


Говорейки за изживявания, едно от любимите такива за Иван е летенето. Вероятно причината за това е онзи адреналин, който те съпътства при думите “Дами и господа, готови сме за излитане”. Зад себе си има истории от над 60 полета, като предричаме бройката да се увеличава многократно занапред. Вероятно фактът, че е летял за сумата от едно (!) евро от Милано до Лондон обяснява поне една малка частичка от горната цифра. И въпреки това, макар и често да се озовава в облаците, можем да ти гарантираме, че е сериозно стъпил на земята. Проверили сме го. Хубаво е, когато хора като Иван успяват да те възпламенят дори и със съвсем лека искра, просто защото те оставят да се докоснеш до светлината им, без това да ги притеснява по никакъв начин. Около него има един особен вид енергия, която те зарежда максимално - същата енергия, която ражда онези добри идеи, които ти изскачат импулсивно и които често забравяш да запишеш. Да, точно като онзи сън, чийто сюжет никога няма да си спомниш, но винаги ще знаеш, че е бил истински добър.


Вместо да замеряме днешния ни герой с филмови статуетки, решихме да не изпадаме в крайности и заложихме на пуканките. От теб искаме да се отпуснеш и да се насладиш на филма - сигурни сме, че ще ти хареса.За приключението, летенето и още едно-две неща - аплодисменти за Иван.






Some image

Анелия

След като Леонардо ди Каприо успя да пребори врага и да вземе заветния “Оскар”, който цял свят очакваше, ние пък решихме да изправим нашия си главен герой - Анелия - срещу не една, а цели десет мечки. Ето защо й поверихме главната роля в един от последните епизоди на първи сезон на colorbones. Стига интро - представяме ти Анелия Баренска.


Вероятно си попадал на нейните илюстрации, създадени за онлайн списанието Banitza ( http://banitza.net/ ), които поканихме на бургер вечеря в края на 2015-та. В случай, че не си, поеми по някоя от пътечките към творчеството й като започнеш от http://barenska.com/ (компас не ти е нужен).


Освен по призвание, Анелия е художник и по душа. Рисува още от малка, а след дълга пауза съдбата я поставя пред челен сблъсък с акварела, който под една или друга форма променя начина й на мислене и съществуване. Оттам нататък следват редица приключения, като например изложба-пътепис, разказваща истории от три града, в които героинята ни е била без фотоапарат. Най-общо казано, понякога за да направиш невъзможното възможно и за да сътвориш от физическо нищо физическо нещо, не се изисква повече от две равни дози любов и вдъхновение. А вдъхновението при Анелия не липсва. Всъщност тя е точно такава, каквато и сама се описва - много оцветени книжки, в които излизането извън очертанията е своеобразно правило. Както и ние се убедихме, тя е точно такъв човек – неспокоен, любопитен, търсещ и откриващ, непобиращ се в рамка. Неспособен да стои на едно място в стремежа си да намери своето място под слънцето. Ако можеше и да се клонира и да позиционира себе си на различни места по едно и също време, не се съмняваме, че би го направила без дори да се замисли. Защото понякога именно хаосът е отговорът на въпросите в главата ни и именно докато продължаваме да се лутаме из бъркотията, наречена живот, ще продължаваме да съществуваме пълноценно… Защото губим себе си, когато спрем да се търсим.


В днешния ни епизод не убиваме животни. Поне не такива от плът и кръв. В днешния ни епизод празнуваме една голяма победа, макар и без златна статуетка - победата върху рамките, границите и клетките, в които никога няма да поставим себе си, просто защото това би означавало да се превърнем в не-себе си. А както знаеш - при нас такъв вариант няма. Компания ни прави Анелия - запознайте се.






Some image

Златена

В двете последни седмици на първия сезон на colorbones. решихме да ти представим двама участници, които интерпретират и развиват цветното в различните му форми и перспективи и го имплементират по свой собствен начин в личните си проекти. Днес ни гостува едно момиче, което умело борави с изразните средства и не изпитва трудности в процеса на създаване на нещо от нищо. Запознай се със Златена.


Специфичната визия, която не можеш да сбъркаш и нестандартното светоусещане, което те заразява още от първите ти моменти с нея, са две от силните страни на Златена, което е и естествена предпоставка за начина, по който се развиват личните и професионалните й начинания. Взимайки присърце максимата, че “по дрехите посрещат”, Златена е избрала да поеме по пътя на визуалното, на експресивното, на външното отражение на вътрешните ни състояния и собствената ни смелост да се покажем пред света такива, каквито наистина сме. Доказателство за това е наскоро стартиралият проект Anetalz, в който тя представя личната си позиция посредством комбинации от дрехи, аксесоари и различни елементи, които допринасят към идеята човекът да бъде повече индивидуалист, отколкото част от тълпа. Планът й за бъдещето на Anetalz всъщност се състои в изграждане на общество от хора с общи идеи и възприятия, които не робуват на социалните норми и следват своята посока в стремежа си да откриват себе си. Навсякъде.


Днес решихме да поставим Златена от другата страна на бариерата - пред камерата, но все така в компанията на любимите си активности, за които предстои да научаваме повече. Ето го и резултатът.






Some image

Георги

Чувал ли си максимата, според която всеки край е и едно ново начало? В нашия случай тя не е съвсем буквализирана, но намираме нещо сходно в съдбите на два цветни проекта - colorbones. и този на Георги Челебиев - нашият последен гост (за този сезон). Ние достигаме финалната права, но състезанието тепърва започва за Fork Fork Fork, и то с бясна скорост. Сега ни позволи да те пренесем в света на здравословното, полезното и мирното съществуване - без насилие върху животни, но с големи дози издевателства върху зеленчуци, ядки и, както предстои да видиш, върху самия Георги. Запознай се с него, с Fork Fork Fork и със специалната му рецепта за чудовищно спаначено смути, за която обменихме сили заедно. Като за последно.


Георги е добре познато лице от софийските ъндърграунд среди и със сигурност си го срещал наоколо неведнъж. Въпреки внушителния си външен вид, той всъщност е съвсем уравновесен и здраво стъпил на земята, следващ своята посока и безкомпромисните си принципи. Именно това е една от причините и ние да му се възхищаваме от доста време насам. Макар и нашият начин на живот да не се доближава толкова до веганизма, ние твърдо подкрепяме правото на всеки на собствен избор за това как да изглежда, как да комуникира и, логично, с какво да се храни. При Георги нещата се получават абсолютно естествено и успоредно с житейската му философия, простираща се отвъд идеята за веганизъм единствено под формата на хранителен режим. Тук идва ред и на средството, чрез което гласът и идеите му да бъдат чути, но не изрично натяквани на обществото - именно това представлява изключително позитивният и приятелски настроен Fork Fork Fork - блогът, отговарящ на въпросите "как”, “къде” и “защо”, когато става въпрос за веганизъм. С ръка на сърцето можем да кажем, че сме пристрастени към неговото съдържание и с нетърпение чакаме всяка следваща публикация, особено след като категорично ни спечели с неразпадащите се веган бургери, които се каним да пробваме съвсем скоро.


Днес, за да отпразнуваме финалния ни епизод, решихме да стиснем ръцете на два цветни проекта, боравещи си с равни дози храна и добро настроение и целящи да провокират у хората желанието за повече естествени емоции и по-силна позитивна нагласа към себе си и заобикалящата ги среда. Представяме ти Георги и неговото чудовищно спаначено смути, а тук можеш да видиш част съставките му в суров вид и - типично в наш стил - във въздуха. Да ти е вкусно.






за нас

Ако застанете пред обектива на Елена и Петър, трябва да сте готови за изненади и да имате дрехи, които може да изцапате. Хората, които те снимат, до последния момент не знаят какво ще им се случи – в тяхното лице може да бъде спукан балон, да бъдат замеряни с яйце, да позират с октопод. "Остави суетата (и достойнството си) пред вратата" е девизът на минималистичния им фотопроект Colorbones.

"Основната идея дойде от наблюденията ни върху един познат, показващ изключително различно поведение в социалните мрежи и на живо", обяснява 27-годишната Елена Койчева, която заедно с 21-годишния Петър работи в маркетинг компания.

"Това понякога се дължи и на хората, с които си в съответните ситуации. Дадохме си сметка как чрез снимките и историите, които се публикуват онлайн, лесно се поддържа определен имидж за определени хора. Същевременно фалшът лесно се усеща." Colorbones. (игра на думи с английската дума за ключица collarbone) е техният протест срещу еднопластовия начин, по който понякога изглеждаме.




instagram facebook